All rights reserved!.. Vanya Angelova

 

Осем години без моя баща

На татко

Дните си тръгват и връщане няма...
Ценните губим в живота неща...
Грее в небето зората смълчана
осем години без моя баща.

Портата вече с кофар е запряна.
Покривът хлътна и селският зид...
Осем години все чака го мама
в склона по стръмните чуки и рид.

Покривът срути се... Изходът зее...
Старите пукат греди и дъски...
Гледка зловеща се в здрача белее.
В зноя посърват листа и лески.

Къщата бащина мракът залоства.
Зейват пролуките, старият бор...
Стряхата празна е... Чака на моста
юнската нощ край обраслия двор.

Времето тича надолу по пътя...
Секна дъхът ми. Угасна свещта.
Нищото гузно се вкъщи озърта
осем години без моя баща.

Автор: Ваня Ангелова
06.32 ч.; 16 юни 2020 г.; вторник;
Велико Търново, България; у дома
©Всички права запазени!

Author: Vanya Angelova
Country: Bulgaria
All rights reserved!